Моята история: Моите предци са постигали всичко само със собствен труд и умения. Моят прадядо от страна на майка ми е имал работилница за печат и подвързване на книги в центъра на град Дрезден, която е била напълно унищожена при бомбардировките през 1945 г. Въпреки, че по това време е бил прехвърлил вече 65 годишна възраст, той започва всичко отначало, за да може семейството да оцелее. Неговият син, чичо ми Валтер, нямал този шанс: като войник през Втората световна война той отказва да убива и бива убит. Той става пример за подражание в рода ни, а за мен още повече, тъй като е единственият професионален музикант (виолончелист) от двете страни на семейството. Той живее живота си според принципа: „Всички мои сили са посветени на стремежа към съвършенство“ – който оставя като завещание на всички свои роднини в последното си писмо. За мен това се превърна в най-вдъхновяващ идеал! Любовта ми към класическата музика и литературата дължа на майка си, която се е учила да свири на мандолина и цигулка. Тя оцелява в бомбардировките на Дрезден, но страната изпада в дълбока криза, глад и безпаричие и тя е трябвало да работи в тийнейджърските си години като книговезец при прадядо ми в родния си Дрезден, за да събере пари да учи литература и езици в университета в Лайпциг. По време на следването си тя се възползва от всяка възможност да присъства на концерти на живо, опера или театър. Така тя се запознава и заобиква творбите на великите майстори в първокласни изпълнения. Като дете бях заобиколена от книги и плочи, на които майка ми посвещаваше всеки свободен миг, и бях напълно очарована от тяхната красота. Поради това четенето и свиренето на музикален инструмент беше необходимост за мен, а не задължение. Моят дядо от страна на баща ми успява със собствени усилия да създаде първата гатерна фабрика в България, която при идването на власт на комунистите е процъфтявала. Конкурентите му не са били доволни от тези негови успехи и като представители на новата пролетарска власт му отнемат не само нея, но и живота му. Останалата част от семейството изпада в пълна немилост и на децата на дядо ми не бива позволено да следват нищо освен, колкото и да е парадоксално, богословие, от което баща ми, възпитаван във вярата, с готовност се възползва. Той е искал да стане лекар, но в крайна сметка помагаше на хората с гласа и богословските си познания, като работеше като църковен певец повече от 60 години. Преследването обаче достигна и нас, внуците, и предвид тази предистория беше истинско чудо, че бях приета да уча в Музикалната гимназия в Русе, а след това дори и в Държавната музикална академия в София (тогава БДК). Учих там с невероятни преподаватели като Анелия Попова, Боян Лечев и Дора Бръчкова. До завършването ми не ми беше разрешавано да посетя нито една западна страна дори като член на оркестъра на Академията. Въпреки това ми беше позволено поне да посещавам баба си и роднините си в Дрезден, защото това беше в Източна Германия. След като завърших имах голямо желание да изляза от тази тежка политическа обстановка и изпратих запитвания за работа в района на Дрезден, който град изключително много обичах. В резултат бях поканена на конкурс от симфоничния оркестър, наречен днес “Елбландска филхармония”, и бях назначена за негов Първи концертмайстор, а след едногодишен изпитателен срок получих безсрочен договор за тази позиция. Прекарах четири години там, през които завърших в Дрезденската музикална академия задочно още една двегодишна допълнителна квалификация за преподавател по цигулка. По това време свирих на много концерти в Германия и в чужбина не само с моя оркестър, но и с „Deutsche Kammerakademie“ и с Международния младежки оркестър в Италия, както и като солист и камерен музикант. Това беше най-продуктивното ми време. Заедно с музикалните си занимания пишех проза, поезия, шансони и статии, и създадох организация, подпомагаща болни деца в родината ми, наречена „Помощ за България“, която просъществува до 1993 г. Нейна наследница стана Фондация “Благородна Бадева”, учредена в 2005 г., която подпомага учащи се цигулари в България и деца с диабет и до днес. В Германия, като солист на моя оркестър, двукратно свири изключителният руски цигулар и педагог Григорий Жислин. Тази среща с големия музикант стана повратна в моя живот. Желанието ми за усъвършенстване ме накара да прекъсна работата си в Германия и да тръгна за Лондон, за да уча цигулка и виола при него като специализантка в “Кралския колеж по музика”. По-късно получих пълна стипендия и за още една година специализация с виола и цигулка в Гилдхол. Оттогава се установих в Лондон и животът ми продължава да бъде динамичен, като се фокусирам върху преподаване и солово свирене. Бях изключително привилегирована да бъда асистентка на Григорий Жислин в “Кралския колеж по музика” в продължение на три години. След това бях дълги години преподавател по цигулка и виола в музикалните академии и факултети на Бирмингамската консерватория, Лондонския колеж за музика, университета “Голдсмитс”, а и до днес в Консерваторията “Тринити Лабан”. Със солови концерти и майсторски класове съм обиколила много страни на Европа, Азия и Америка. Изглежда, че като компенсация за всички роднини, на които не е било позволено да следват, завърших пред 2002 г. задочно и богословие в Софийския университет, след което направих докторантура в Университета на Западен Лондон, която защитих в 2008 г. Семейната ми история ме превърна в защитник на бедстващите и страдащите. Усещането за справедливост е заложено в мен по наследство и затова винаги съм искала да посветя уменията си в служба на неоправданите и безпомощните. Затова една от любимите ми дейности стана работата ми за английската организация „Live Music Now“, която предоставя концерти на живо на хора в неравностойно положение, като отнася концертната зала при тях. Благодарна съм, че успявам да изпълнявам тази мисия, където и да гастролирам, а през 2010 г. стартирах подобен проект и в България, който продължавам да развивам, като включвам образователни и социални концерти, достигайки и до аудитории, които иначе няма да имат достъп до класическа музика на живо. Опитът и наблюденията си споделям в различни книги и изследвания като книгата “Музика и духовен живот”, която бе публикувана през 2025 г. от издателство “Омофор”. Имам желание да продължа да проучвам и пиша за изключителната важност на музиката и музикалното образование за благосъстоянието на хората. Обичам работата си и тя е най-добрата ми отмора. Д. Гамалова